28 Юли 2017
Вход
Регистрация
Хороскопи
Дневен
Седмичен
Месечен
Рождени данни
Статии
Партньори
за сайта
речник
Методология
Контакт
Запознанства

Астрономически основи на астрологията

Изпратил: Румяна Кожухарова

Астрономията се занимава с наблюдение и изучаване на небесните тела от страна на техните физически свойства. Астрологията се интересува от тяхното значение за живота на земята. Астрологията изучава установеното от астрономите положение на небесните тела и в съответствие с тяхното положение във вселената предлага аналогия със земния живот. В съответствие с положението на небесните тела на небето се прави извод за качеството на земния живот. Първата задача на астролога е да състави схема на небосвода за определен момент, съгласно с принципите на астрологията.
Излагането на тези принципи е такова, че човек би ги разбрал, дори и да не знае астрономия.
Положението на всяко място на земното кълбо се определя от географската щирина и дължина. Положението на небесните тела се определя по същия начин. Географската дължина се измерва с мередиани и те са 360, като започнем от Гринуичкия, койт случайно е взет за изходен и от него ние сега отчитаме географската дължина – източна и западна.
Географската ширина се измерва на север и на юг от екватора, който се счита за нулев паралел.
Положението на всяка звезда се определя от 4 параметри – залез, изгрев, дължина и ширина.
ИЗГРЕВ – това е условно разтояние по небесния екватор от точката на пролетното равноденствие – 0 градуса в Овен до часовия кръг, преминаващ през звездата. Съответства на географската дължина на Земята. /Часовия кръг е голям полукръг от небесната сфера, преминаващ през полюсите и през звездата/.
ЗАЛЕЗ – това е отдалеченоста на звездата от екватора, измерена чрез окръжности и приведена през двата полюса на световния екватор и звездата. Съответства на земната географска ширина и се явява северна, ако звездата е разположена между северния полюс и екватора и южна, ако е между екватора и южния полюс.

ДЪЛЖИНА – отдалеченоста на звездата от точката на пролетното равноденствие на еклиптиката.

ШИРИНА – отдалеченост на звездата от еклиптиката, обелязана с дъга, образувана от двата пояса на екватора и дадената звезда.

ЕКЛИПТИКА – видимия път, който минава Слънцето около земята в течение на една година. Плоскоста на Еклиптиката образува с екватора ъгъл, който е приблизително 23 градуса и 27 минути. Еклиптиката пресича екватора в две точки – точките на пролетното и есенното равноденствие. Приемаме еклиптиката за окръжност и я делим на 360 градуса, така, както и земния екватор. Точката на пролетното равноденствие – 0 градуса на еклиптиката, точката на есенното равноденствие -–180 градуса. Делим еклиптиката на 12 сектора по 30 градуса. Секторите започват от 0 градуса – пролетното равноденствие – Овен.

ДЕНОНОЩНИ РИТМИ. ТРИ ВИДА.

1. ЗВЕЗДНО ДЕНОНОЩИЕ – времето, което минава между два кулминационни пункта на неподвижните звезди. ТОВА ВРЕМЕ Е ПОСТОЯННО 23 часа, 56 минути и 4 секунди, а не 24 часа, както е прието навсякъде за време на обръщане на земята около оста си.

2. Слънчево денонощие, или астрономическо – времето между два кулминационни пункта на Слънцето. Те представляват пр иблизително 24 часа, понякога малко повече, понякога по-малко.

3. СРЕДНО СЛЪНЧЕВО ДЕНОНОЩИЕ – то е за да се изравнят два предходни периода и да се състави средна величина, на която да се опре гражданския ден – 24 часа. В АСТРОЛОГИЯТА Е НЕОБХОДИМО ВРЕМЕННИТЕ ДАННИ ВИНАГИ ДА СЕ ПРЕСМЯТАТ В ТАКА НАРЕЧЕНОТО ЗВЕЗДНО ВРЕМЕ.
Астрономията изучава движението на планетите на небосвода в координатите на знаците на Зодиака, на който е разделен небосвода.

АСТРОЛОГИЯТА - нарича знаците на Зодиака световни сектори или мунданни домове. Астрологията изучава отношението на планетите към Земята и затова тя се интересува каква е проекцията на дадена планета в дадена точка на Земята. Подобно на 12 знака на Зодиака образуващи мундианни домове, астрологията отделя още 12 индивидуални сектора, или 12 астрологически домове. АСТРОЛОГИЯТА ВЗЕМА ПОД ВНИМАНИЕ НЕ САМО ПОЛОЖЕНИЕТО НА ПЛАНЕТИТЕ В ЗОДИАКА, НО И ТЯХНОТО ПОЛОЖЕНИЕ СПРЯМО ЗЕМЯТА.

Както и мунданните домове, започват от точката на пролетното равноденствие, пресмятането на астрологическите домове започва от определена точка, която при движението на небосвода се явява кулминационна точка на световния екватор, която се налрича център на небето, Медиум Цели. Тази точка съответства по положение на 10 дом от индивидуалния хороскоп, който е аналогичен на 10 знак от Зодиака – Козирог. Точката на еклиптиката, изгряваща в този момент на изток се нарича Асцендент. Точката противоположна на Центъра на Небето, се нарича Дъното на на Небето – Имум Цели и точката противостояща на Асцендента, на запад – Запад или Десцендент. Тези 4 точки делят земния екватор на 4 части. Всяка от тези 4 части се дели на още три части и така се получават 12 астрологически дома.

ОСНОВНОТО астрологическо изследване се явява разработката на хороскопа – Асцендент, изгряващата точка на еклиптиката и кулминационна точка на екватора. Тази кулминационна точка преминава за едно денонощие през целия небосвод. Затова, астрологията трябва да отчита часа, минутата, секундата на раждане или на събитие и неговото географско положение, за да намери точката, която в даден момент се издига над останалите. Следващата задача – да се установи положението на астрологичните елементи: знаците на зодиака, планетите, техните взаимоотношения /аспекти/, пресичането им с астрологични точки, възлите, неподвижните звезди – като отчита времето и мястото на земното кълбо.
Освен знаците и неподвижните звезди /тяхното движение е незначителна/, всичките тези величини се се променят ден след ден. Тяхната промяна се вижда в специалните календари, които се наричат ефемериди. В тях могат да се намерят всички необходими за разработка на хороскопа данни.
Астрологичните домове не са еднакви. За всяка географска ширина, за всеки паралел и за различните часове те променят своята големина.